България: демокрацията и еднопартиината система

България несъмнено е страна със свободни медии. Толкова свободни, че понякога на човек му е трудно да разбере какво се случва в държавата ни. Скандалите обикновено изместват всички останали новини, жълтата преса пише каквото иска, защото има кой да го чете, а изкуствено създадени ‘интересни’ събития засенчват истински важните обществени въпроси.

Много скоро след като Бойко Борисов стана министър-председател, се започна словесната битка между него и други хора от политическия елит на страната. Първи в списъка бяха бившият ни премиер Сергей Станишев и коалиционният му партньор Ахмед Доган. Никой не е очуден от тези нападки, които продължават и до сега, защото те съществуваха още преди изборите. Разликата е там, че докато в началото народът следеше ‘екшън-а’, сега той не е толкова интересен, дори скучен.

Но г-н Борисов не спря там – той започна медиен диалог с президента Георги Първанов и дори с лидера на ПП „Ред, Законност и Спреведливост” Яне Янев, който подкрепя правителството от влизането му във властта. Докато всички тези вербални нападения засягат въпроси от типа на държавния бюджет и финансовата криза до личните имоти на политиците и скандали като източването на банковата сметка на президентството, дали не пропускаме важните неща, които се случват в обществото и политиката? Дали новата медийна звезда на България – Бойко Борисов – не ни заблуждава?

България е страната, в която медиите много често се използват от политиците за отклоняване на вниманието на народа от важните теми във всекидневието. По време на правителството на НДСВ редовно в ефир се забелязваше появата на културния министър Божидар Абрашев, който бе медиен любимец заради забавната си натура. Впоследствие във фокус влезе лидерът на ПП „Атака” Волен Сидеров, който водеше активна медийна война срещу правителството на тройната коалиция. Въпреки, че не бе в управлението, скандалите около партията му и личните му произшествия бяха документирани и коментирани като национален скандал. Разглеждайки тези два случая, защо да не се запитаме какво сме пропуснали, докато сме били концентрирани върху тези личности? От какво ни е било отклонено вниманието?

Откакто стана премиер, Бойко Борисов води не само медийни битки, но и засилено разследване на политическия елит, за да разкрие корупционните практики на предишните правителства. Въпросът за имотите на Симеон Сакскобургготски отново навлиза в полезрението на народа, докато в центъра са „кражбите” на депутати от 40-тото Народно Събрание. Но при правителството на ПП „ГЕРБ” това бяха част от очакванията на народа и е нормално да виждаме действие по тях. По-притеснително е, че в момента малко хора следят развитието на важни аспекти като социалната политика (освен в рамките на дебата за бюджета), застоялите се енергийни въпроси и дори промените в кабинета след избора на новата кметица на София Йорданка Фандъкова и скорошното напускане на външния министър Румяна Желева към поста на Еврокомисар. Как ни накараха да забравим тези важни теми? Отговорът  можете да намерите в пресата – погледнете кой е поредният медиен събеседник на премиера Борисов и за какво се спори този път.

Също притеснително е, че в последните две правителства тези, които отклоняваха вниманието ни, бяха от опозициата или странични хора, от които не се очакваше много. Сега в средата на скандалите е замесен лидерът на правителството. Промяната има няколко причини. Първо, опозиция в България в момента няма. ПП „ГЕРБ” държи 116 от 240 депутата – достатъчно, за да движи правителството. Има подкрепата на „Синята Коалиция”, „РЗС” и дори на „Атака”, не защото са в коалиция с тях, а защото тези партии не харесват алтернативата да попаднат под един знаменател с БСП и ДПС. Второ, резултатът от партийното разпределение в парламента е ефективна, демократично избрана еднопартийна система с ясен лидер, който доминира съзнанието и всекидневието ни. За някои това е много добре – ако не сме доволни, знаем къде да се оплачем и кой е виновен. (до сега обаче, недоволни има, но оплаквания – не). За други България се движи към ясна диктатура.

Aко се анализира ситуацията, виждаме ясната липса на диктаторски елементи в правителството на „ГЕРБ”. Първо, демократичният процес, в който то бе избрано, дава право на народа да протестира. Учителските протести от 2007г. може да ни служат за пример за това как група хора искат гласовете им да бъдат чути от правителството. Все още не се е случила подобна манифестация на недоволство, но изборите бяха скоро. Второ, един ясен белег на диктатора е, че се опитва да контролира всеки аспект на обществения живот. Тези, които си спомнят живота преди 1989г., разбират този аспект по-добре от младите поколения. Но факт е, че сегашното правителство не прави подобни опити. Трето, също факт е, че „ГЕРБ” не държи мнозинство в парламента. Смята се, че политиците ни имат достатъчна представа от математика и тактическо мислене, за да знаят, че ако „ГЕРБ” прояви тоталитарни или диктаторски наклонности, то един вот на недоверие, подкрепен от всички партии, би довел до падането на правителството. Последно, за тези, които се питат защо трябва да се впускаме в известния ‘лов на вещици’, отговорът може да бъде намерен не само в изискванията на Европейската Комисия за борбата с корупцията, а и във всеки политически наръчник под главата „затвърдяване на властта”. Като една нова политическа сила без историята или затвърдения електорат на други партии, „ГЕРБ” и Бойко Борисов действат като по учебник с цел да докажат, че са достойни лидери.

В българските медии има навик да се дава приоритет на престъпления и сензационни политически битки. Затова някои важни въпроси остават на заден план в новините и, като резултат, в съзнанието на народа, защото ако не се знае, че нещо е станало, то може и да не съществува. Правителството на „ГЕРБ” е в първите си 6 месеца във властта и се ползва с подкрепата на голяма част от населението. Дали това ще остане така, ще разберем с времето. Надяваме се ‘екшън-ът’ да не ни заслепява към истинските политически теми и да се прекрати постоянното отклонение на вниманието на народа от важните въпроси в обществото ни.

Advertisements

One response to “България: демокрацията и еднопартиината система

  1. Много занимателно четиво, както винаги! Интересно за мен в случая е, че авторът е убеден, че след няколко фал-старт-а, демокрацията се е настанила за постоянно в България (това долавям от стила на написаното). След като отказах да се интересувам от Българската реалност преди няколко години, за да си спестя време и излишни нерви (все пак не живея в страната отдавна), се радвам да видя, че поне някой мисли, че бъдещето на страната е ако не розово, поне тъмно-виолетово.
    Надявам се и други привърженици на тази идея могат да посочат в идни коментари кои са и къде можем да следим истинските въпроси, които медийте в България не дискутират.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s