Революция на енергийния пазар?

Енергетиката традиционно е един от защитените, затворени и строго контролирани икономически сектори в целия свят. Гражданите обикновенно не знаят, а и не се интересуват, откъде идва токът, който използват или топлината от централното парно. Важното за един човек е да може да си включи телевизора и да се възползва от непрекъснато електроснабдяване,  да може да oтоплява дома си през зимата. Никой не знае обаче, дали енергията, която използваме, идва от АЕЦ Козлодуй или от ТЕЦ Република. Също така, много българи все още ползват старата система от централното парно отопление, като знаят само коя Топло-Електрическа Централа (ТЕЦ) ги захранва – по чисто практически причини, без да се интересуват от алтернативи.

Само в моменти на национална криза излизат наяве интересни факти, които шокират масaта и посрамват правителството. Пример за това е газовата криза през м. Януари 2009г., когато става ясно, че България купува 100% от природния си газ от Русия и, че отоплителната ни система е почти напълно базирана на този природен газ. Естествен резултат от кризата е търсенето на алтернативни източници за доставки както на газ, така и на енергия. Проектът „енергийна стратегия 2009” описва ситуацията така: „Опитът, особено в последните години, доказва, че традиционната енергетика не е устойчива” и очертава стъпки за екологосъобразно развитие и намаляване на емисиите на парникови газове, което ще допринесе и за „ограничаване на общностната зависимост от вносни енегийни ресурси”.

Главните проекти, които са конкуренти за такъв тип развитие в енергийния сектор на България са вятърните генератори и слънчевите колектори. Досега има напредък при изграждането на ферми от вятърни генератори в североизточна България, на бреговете на Черно Море. Според данни от най-големия инвеститор в този сектор в България – Вестас, в края на 2008г. е имало 90 инсталирани вятърни генератора на територията на страната, с общ капацитет от 111.7 мегавата. Проектите за 2009г. включват още 114 инсталации с обща мощност 133.5 мегавата. За момента само един проект, финансиран от енергийната фирма EVN и състоящ се от 25 генератора, е замразен заради проблеми със стратегията „Натура 2000”. При такова развитие на пазара за възобновяеми енергийни източници в България можем да кажем, че страната ни активно се стреми към нисковъглеродна икономика.

Досега обаче не можем да кажем, че нивото на енергийната сигурност в България е високо. Застрашени сме от преустановявания на доставките на газ и това би довело до нови проблеми с отоплението на жилищните сгради. Защо тогава оставяме правителството ни да контролира тези въпроси до такава степен? Не можем ли ние, гражданите, да направим нещо, с което да подпомогнем собствената ни енергийна сигурност? Отговорът се крие в една ключова разлика между традиционните, централизирани енергийни инсталации и новите възобновяеми източници – размерът има значение. Докато досега се следва принципът, че гражданинът не се интересува, откъде идва енергията, и съответно местоположението на енергийно-генериращите централи бе много далеч от гъсто населените места, то сега се забелязва по-голям интерес към по-малки проекти, които могат да бъдат развити и в най-големите градове.

Много населени места в България се славят с прякора „бетонни лабиринти”. Това не са само столичните квартали „Младост” и „Люлин” (и подобни такива места в другите големи градове), но и курорти като „Слънчев Бряг”. На такива места не е желателно да се строят замърсителни електро- или топло-централи поради тяхното въздействие върху човешкото здраве, а и заради липсата на свободна площ. Но на тези места може да се намери голям потенциал за вятърни турбини и соларни генератори. Покривите на жилищните сгради са отлично пространство за подобни инсталации и могат да бъдат експлоатирани с цел енергийно генериране за съответните сгради. Ефектите са следните – за потребителите: по-евтина енергия и повече енергийна сигурност; за компаниите като Вестас, които развиват такива технологии: разширяване на пазара; за всички нас: намаляване на вредните емисии и замърсяването на околната среда. Докато досега енергопроизводството се осъществява далеч от гражданите, то новите технологии ни дават възможността да станем енергиино-независими от големите доставчици и да се застраховаме от големи кризи. В този процес на децентрализация на енерго-производството се крие потенциалната революция в енергийния сектор у нас.

Има много примери по света, където хората са се възползвали от подобни идеи. В Барселона, Испания, много от публичните сгради са инсталирали слънчеви панели на покривите си и генерират достатъчно енергия за собствената си консумация. Проф. Артурос Зеврос, президент на Европейския Съвет за Възобновяема Енергия (EREC), вижда една трансофрмация, където „всички нови сгради произвеждат толкова енергия, колкото консумират”. Това не е план за далечното бъдеще, а част от реалноста на съвременните енергийни стратегии на някои държави. Няма причини това да не стане и в България. Необходимата технология е налице и инвеститори като Вестас имат интерес в подобни проекти. Остава само държавата ни да предприеме легални мерки и да създаде инициатива за тази трансформация. За момента революцията е само потенциална.

Не бива да забравяме обаче, че държавата продължава да се придържа към консервативния модел от миналото. В такава атмосфера не можем да очакваме големи промени или инициативи. Но, както вече бе споменато, новите технологии имат нови характеристики, които променят и правилата. Инициатива за развитие може да бъде предприета на регионално и дори на общинско ниво. Питър Вис от Европейската Комисия потвърждава, че заради разликите в националните пазари, инфраструктурата ще бъде развита „в достъпни размери” и това може лесно да стане на „общинско ниво”. Ако свободният пазар у нас наистина съществува, то инициативите ще дойдат от регионите, където има потенциал за подобно развитие, а не от централното управление.

Обикновенно, когато говорим по енергийни въпроси, очакваме правителството да поеме инициативата. Потенциалната децентрализация на пазара обаче ни дава повече свобода за действие и иновация. С течение на времето ще се забележи тенденция да се развиваме в тази посока, главно заради нарастващия интерес към борбата с климатичните проблеми и материалните средства, които ще бъдат отпуснати за тази цел. Все пак, един от резултатите, посочен по-горе, е свързан точно с намаляване на вредните емисии. Нови и съществуващи механизми могат да бъдат използвани за развитието на тази идея и оптимизирането на енергийния потенциал на регионите в България.

В крайна сметка, децентрализацията на енергийния сектор има много позитивни ефекти за всички, от гражданите до големите фирми и дори глобалната екология. Важното е, че за това развитие не ни е нужно да чакаме решения, както в случаите с АЕЦ Белене или газопроводите Южен Поток и Набуко. Не, тук можем да направим нещо на местно ниво, като граждани на една свободна общност, и нашите действия да имат многостранен позитивен ефект. Ако гражданите са съгласни, тези принципи и идеи скоро ще навлязат в енергийната политика на България. Потенциалът за революция е факт, трябва само да го актуализираме.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s