Ядрената енергетика в България и АЕЦ Белене

Бележка: написах това преди да изригне спора за референдум по въпроса за АЕЦ “Белене” и се надявам информацията и анализа да не бъдат гледани в този контекст.

На 10 декември 2009г. министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев участва в конференция на тема  „Пасивни сгради в България”. Главната обсъждана тема е била финансирането на енергийната ефективност на сградите в България – един от най-големите проблеми на страната ни и приоритет на правителството. Министърът заяви: „Защо приоретизираме ядрена енергетика, ние сме готови да набухаме 10 млрд. евро в АЕЦ “Белене”, вместо да развиваме енергийна ефективност. Готови сме да инвестираме 1 млрд. евро в петролопровода Бургас – Александруполис, а това са всички магистрали на България” (цитиран от в. Дневник). Въпросът тук е, защо министър Плевнелиев сравнява ябълки с портокали, кагато те са напълно различни?

Петролопроводът „Бургас-Александрополис” найстина е на стойност 1 млрд. евро, колкото всички магистрали на България. В изграждането на АЕЦ „Белене” наистина ще бъдат вложени 10 млрд. евро. Това не означава, че трябва да се избира между тези проекти. Въпросът не е „да имаме сигурни доставки на петрол и електроенергия ИЛИ да се движим по магистрали”, а по-скоро „как да насочим инвестиции за развитието на двете цели”. Според проекта „Енергийна стратегия на България до 2020г.”, ядрената енергетика е много важна за развитието на Българската икономика и ще има позитивен ефект не само върху производството на екологично чиста енергия, а и върху проблема с безработицата, както и здравето на гражданите на страната. Изграждането на тези инфраструктурни проекти създава много работни места по време на строителството, когато централата се пусне в експлоатация, и за поддръжка. В сравнение с това, проекти като магистралите „Тракия” и „Хемус” създават краткотрайни работни места за продължението на изграждането на проекта, като дори ни се налага да внасяме експертна работна ръка за целта.

От думите на министър Плевнелиев можем да заключим, че правителството ни инвестира сериозно (и грешно?) в енергийната сигурност на България и в намаляването на вредните емисии. От страна на ядрената енергетика, АЕЦ „Белене” е проектът с най-голямо значение за тези цели. Ако погледнем и към другата ни атомна централа, АЕЦ „Козлодуй”, можем да стигнем до няколко заключения. Като начало, България разполага с много богат опит в развитието и експлоатацията на ядрена енергетика. Първите блокове в страната са пуснати в действие през 1974г., което ни дава 35 години опит в сектора. Също така разполагаме с голям и добре обучен човешки ресурс, който може да бъде използван при развитието на нови технологии. Този ресурс не бива да бъде забравян.

Също така, от гледна точка на енергийния сектор, пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй” генерират 35% от електричеството на България, с обща мощност 1906 мегавата. Останалите източници на електроенергия са въглища, които силно допринасят за замърсяването на околната среда, и ВЕЦ. При евентуално построяване на АЕЦ „Белене”, дялът на атомната енергетика у нас ще се удвои. Двата блока на новата централа ще имат мощност от 2120 мегавата или малко повече от тези в Козлодуй. В резултат на това ще може да се намали използването на въглища като енергиен източник и съответно да бъдат намалени вредните емисии. Това ще има позитивен ефект не само върху екологията, а и върху здравето на населението, което живее в силно замърсени райони (например гр. Перник или гр. Стара Загора).

Свързана с това е и гледната точка на отоплителния сектор. Тук можем да заявим, че ядрената енергетика у нас има потенциала да подпомогне децентрализацията в този сектор. За момента повечето българи предпочитат да използват централната отоплителна система, която се захранва главно от природен газ и въглища. Въпреки това забелязваме възход на технологии, чрез които можем да се отопляваме на електроенергия. Тези, които сменят източника си на отопление от централното парно към електрически отоплителни тела имат следните преимущества: 1) те могат да контролират използването на енергия по-лесно заради яснотата на консумация, която липсва при централизираното топлоснабдяване; 2) те не трябва да включват в сметките си т.н. „загуби”, които се заплащат от потребителите на топлофикациите; и 3) цената на ефективни електрически отоплителни тела на пазара у нас е ниска, докато старите радиатори и водни системи имат ясна нужда от скъпа поддръжка. Също тябва да добавим факта, че цената на електроенергията произведена от АЕЦ не се влияе толкова от цената на ядреното гориво, която е по-стабилна, от колкото тази на природния газ, която променя цените у нас на всеки 6 месеца. Атомните ни електроцентрали са най-икономичните ни производители на ток и това ясно ни показва, че отоплението от екологично-чиста и евтина електроенергия е бъдещият правилен избор.

Последно, от гледна точка на гео-политическите интереси на страната ни, АЕЦ „Белене” е интересен проект. Изпълнител на проекта е Руският „Атомстройекспорт”, докато трите енергийни компании в България (CEZ, Е.ON и EVN) са Европейски корпорации. Също така, според договора „Евратом”, който България подписа с влизането си в Европейския Съюз, имаме правото да поискаме помощ от другите страни членки за снабдяване и изхвърляне на ядрено гориво. По този договор страната ни е задължена да следва изискванията за сигурност на ЕС при проекта „Белене”, което гарантира екологичната сигурност и безопасност на ядрената централа. Но, отново става ясно, че България се намира между Русия и Европа – Руска компания строи новия АЕЦ, следвайки стандартите на ЕС, докато Европейски компании ще разпространяват генерираната енергия. Можем само да се надяваме, че страната ни няма да стане жертва на гео-политически интереси при евентуален конфликт.

Ако успеем да построим АЕЦ „Белене” и модернизираме електропреносната мрежа, ефектът ще е следният: България ще има сигурност при производството на енергия; вероятността от екологични катастрофи ще е ниска; цените на енергията ще бъдат лесно контролируеми; ще бъдат открити много нови работни места за ниско и високо квалифициран персонал. Последствията за околната среда при намаляване на използването на въглища са ясни, но това ще допринесе и за здравето на населението. Нека все пак не забравяме, че в битката с климатичните проблеми трябва да използваме не само промени в енергийния сектор, а и други, като подобряването на енергийната ефективност на сградите, което бе подчертано на конференцията, спомената по-горе. Но, ако вземем всички тези позитивни резултати в перспектива и ги съпоставим с построяването на магистрали, то трябва да кажем на министър Плевнелиев, че сравнението му за инвестициите е неточно.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s