Случаят “Кремиковци”

На 2 февруари тази година стана ясно, че „Кремиковци” е пред разпродажба на активите си, след като Софийския градски съд не допусна оздравителния план на компанията да бъде разглеждан от кредиторите. Отново в центъра на събитието е финансовият министър, Симеон Дянков, който прояви несъгласие с това да се разсрочат публичните държавни вземания, което е едно от задължителните условия по плана. Този факт означава, че предприятието ще бъде обявено в несъстоятелност да изплати дълговете си, в резултат на което имуществото му ще бъде осребрено и всички работници ще бъдат освободени. Но, това е само част от цялата картина. Главният въпрос тук е: заслужава ли си „Кремиковци” да бъде спасен? Фактите показват следното:

Първо, активите на дръжеството при разпродажба са оценени на 662 милиона лева, срещу които стоят дългове от 1.84 милиарда лева. Също така се води дело срещу комбината за още 698 млн. лева държавна помощ. Тези цифри показват финансовата ситуация на предприятието. Погледнато от тази страна, то изглежда неспасяемо.

Второ, трябва да се вземе предвид значението на „Кремиковци” за българската икономика. То допринася цели 2% от БВП, над 10% от износа ни към ЕС и над 30% от товарните превози на БДЖ. Също така, пристанищата в Бургас и Лом зависят почти изцяло от товаропотока създаден от предприятието. Тези цифри до някъде балансират картината, но също така подтикват към заключението, че комбината не заслужава да бъде спасен. Нека не забравяме, че от декември 2008г. работата в комбината е практически спряна. Щом дружествата, които зависят от „Кремиковци” са успяли да живеят без него за цялата 2009г., то цифрите посочени по-горе губят значение.

Трето, комбинатът „Кремиковци” в софийското поле е един от най-замърсителните в страната. Заради надвишаването на замърсителните норми продължително са били налагани глоби, които също допринасят към дълга на предприятието. Въпреки това, през 2005г. е представена амбициозна програма за решаване на проблемите свързани с околната среда. Тази инвестиционна програма е с валидност до 2012г., но поради лошото финансово състояние е спряна заедно с всички други действия. Този опит за модернизация би могъл да подпомогне конкурентноспособноста на „Кремиковци” и би довело до намаляването на вредните емисии в столицата. Общественото мнение по този въпрос обаче, клони към предпочитанията на софиянци комбинатът да не работи изобщо, вместо да работи по-чисто от преди.

За последно остава да разберем какъв ще е резултатът от окончателното затваряне на „Кремиковци”. От една страна, националната електрическа компания ще отбележи спад с 18%, което е дялът на комбината в консумация на електричество. Държавата ни ще загуби съществени суми от митническите операции на дружеството. БДЖ и други зависими дружества ще се намерят в много лоша ситуация, поради загуба на голям бизнес партньор. В същото време, консумацията на природен газ ще спадне, което ще подпомогне зависимостта на страната ни от вноски на синьото гориво. И един ефект, който вече забелязваме, е подобрението в качеството на въздуха на столицата ни.

Но, най-важно е да не забравяме близо 7000 служители, които ще станат безроботни, допринасяйки към печалната ситуация на трудовия пазар в България. Ако прибавим и служителите на близо 1000 български производители, които са доставчици и клиенти на „Кремиковци”, то картината става много песимистична.

Приносът на „Кремиковци” към българската икономика е значителен, но и дълговете му са съществени. Дали това се дължи на грешки в управлението или неспособността на комбината да се справя финансово не може да бъде обективно коментирано. Представените факти казват следното: ако се намери инвеститор, който е готов да помогне на дружеството да си стъпи на краката, той ще спаси значителен дял от българската икономика и цяла армия от потенцялно безработни хора. Но, софиянци ще трябва да живеят с по-мръсен въздух, дори и екологичната програма да бъде осъществена. Ако такъв инвеститор не се намери и правителството не подкрепи предприятието (което е по-вероятно), то безработицата у нас ще скочи, много от зависимите предприятия ще фалират, ще отчетем спад в икономиката на страната ни, и кредиторите, сред които и държавата, ще получат само малка част от парите си.

Фактите говорят за себе си. Вариантите имат своите плюсове и минуси. Резултатът от случая остава неясен.

Advertisements

One response to “Случаят “Кремиковци”

  1. Maksim Baldzhiev

    Единственото нещо, което трябваше да направено още преди много години бе да се затвори Кремиковци. Плама Плевня,Кремиковци и още поне 10 големи предприятия са живите примери за това как комунистическата власт неуспешно се опита да превърна България в държава, в която тежката индустрия е силно развита. С изключение на Нефтохим и КЦМ едва ли има други предприятия след падането на комунизма, които да са на зелено.Затова и смятам, че цялото обявяване в несъстоятелност на Кремиковци е крайно закъсняло и всъщност държавата загуби много повече пари отколкото можеше.
    Безспорно ще има негативни ефекти (работни места, под доставчици и т.н.) но това трябваше да бъде предвидено още преди години и да бъдат създадени програми за постепенно намаляване на персонала.
    Разбира се, топлата вода (в този случай ” как се затваря крупно предприятие”) е открита отдавна на запад от Калотина, но при нас просто няма кой да сложи бойлера и да я стопли….

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s