Опитът на Русия за Продоволствена Независимост

Сигурността на доставки на хранителни стоки е важен въпрос за всяка страна и, когато сте начело на държава разпростираща се на 170 млн кв км и обитавана от 140 млн души трябва да сте сигурни, че има достатъчно храна за всички. Президент Димитри Медведев се опитва да направи точно това с подписването на указ за продоволствената независимост на Русия на 1 февруари 2010г.

Указът е част от Националната Стратегия за Сигурност на Руската Федерация до 2020г. Целта й е: да гарантира доставките на хранителни стоки, да развие селското стопанство и да създаде механизми за бързо реагиране при вътрешни и външни заплахи на пазара. Много благородна инициатива за държава, където 10% от населението вече е ангажирано в аграрния сектор.

Като цяло, документът поставя цели за родно производство на месни, рибни и други продукти. Следните прагови стойности ще бъдат използвани и за преценка на нивото на сигурност на хранителния пазар: не по-малко от 95% за жито; не по-малко от 80% за захар; не по-малко от 80% за растително масло; не по-малко от 85% за месни продукти; не по-малко от 90% за мляко, не по-малко от 80% за рибни продукти; не по-малко от 95% за картофи; и не по-малко от 85% за готварска сол. По този начин, Русия ще стане почти напълно независима от внос на тези стоки.

Президентът Медведев също така изказа виждането, че с тези развития Русия ще може да подържа не само вътрешния си пазар, а и да предоставя тези стоки и на съседните държави. Кои са тези държави, той не споменава, но можем да кажем, че става въпрос главно за републиките в централна Азия, защото в Европейския Съюз има постоянна свръхпроизводителност на хранителни продукти, а Китай вече е независима в тази област. Това оставя съседките на Русия по южната й граница.

Въпреки всичко, този опит на Руската Федерация да стане един от най-големите производители на хранителни стоки е възхитителен. По време на Съветския Съюз, акцентът падаше главно върху индустриална продукция, но от 1990г. до сега този отрасъл е в критична ситуация. Новият фокус върху развитието на селското стопанство показва две неща.

Първо, Русия играе силните си карти като се опитва да постигне независимост от вносни стоки и чужда продукция. От една гледна точка, това прилича на Съветската мечта за икономическа независимост в индустрията, но целта е различна: осигуряването на продоволствена независимост на населението, вместо спечелването на идеологическа битка с капитализма.

Второ, Русиа може да срещне няколко проблема с този план. Инвестициите в първичния отрасъл ще накара много хора да се преместят в места подходящи за селско стопанство и ще насърчава производството на хранителни стоки. Както бе посочено по-горе, 10% от населението вече са заети с тази цел и ако този отрасъл се уголеми може да се стигне до сврърпродуктивност. Този проблем може да доведе до загубата на много държавни пари, както се случва в ЕС, където Съюза подкрепя фермерите с директни помощи. Също така, акцентирането на първичния отрасъл е типично за пред-индустриализирани държави, нещо което не може да се каже за Русия.

Като цяло, планът Руската Федерация да стане независима и да осигори някои от съседките си, е амбициозен. Дали това ще доведе до реална сигурност или изолация от световния пазар е големият въпрос. Но, фактите сочат, че до 10 години ще има нов голям играч на хранителния пазар.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s