Category Archives: In Bulgarian / На Български език

Мнения и статии написани на Български език.

Между Свободата и Подчинението

Дълго време след 1989г., в България цареше хаос. Престъпни групи вилнееха по улиците и контролираха черните пазари в страната, докато държавата дори не се опитваше да ги контролира или спре. С идването на власт на партия „Граждани за Европейското Развитие на България” (ГЕРБ) през м. юли 2009, очакванията бяха за промяна на тази липса на обществена сигурност. Резултати, поне нагледно, има. Continue reading

Финанси, осигуровки и правителството в България

Две новини тази седмица доминират общественото пространство в България. Първата е, че НАП отмени двойните осигуровки за микрофирмите. Втората – правителството прие увеличение на здравната вноска с 2%. Не бива да се очудваме, че две икономически новини се появяват буквално една след друга в родните медии. Все пак Министърът на Финансите, Симеон Дянков, е в полезрението на хората точно толкова колкото и звездата на правителството – Премиерът Бойко Борисов. Но, ние трябва да се запитаме какво наистина се случва. Continue reading

Въпроси и Отговори за Ядрената Енергетика в България

Всеки път, когато стане дума за развитието на проект в България, на първо място застава въпросът с финансирането му. Заради това, няма значение дали говорим за магистрала Тракия или АЕЦ Белене, Минисърът на Финансите Симеон Дянков е главното действащо лице. Факт е, че от идването на власт на Граждани за Европейското Развитие на България (ГЕРБ), финансовата стабилност на страната е всекидневна тема в родните медии.

Българските енергийни проекти не са изключение. Министърът на Икономиката, Енергетиката и Туризма Трайчо Трайков напоследък си дели сцената с г-н Дянков. На 26 февруари тази година, той отговаря на въпроси в парламента относно проекта за втората атомна централа у нас край Белене. Главният разпитвач бе лидерът на Синята Коалиция Мартин Димитров. Ако той бе запознат с проекта, не би задавал подобни въпроси. Ето възможните отговори на запитването му:

1. Започва се проект за 20 млрд. лева, без да е ясно финансирането му.

Вярно е, че финансов план за централата няма, но проектът е започнат преди много години и вече са наляти почти 2 млрд. лева в него. Отпускането на заем от Русия дава възможност на държавата да намери стратегически инвеститор в следващите две години.

2. Политиката ни трябва да бъде насочена първо към енергийната ефективност, защото загубите на енергия у нас са в пъти по-високи от тези в Германия и Италия.

Може би г-н Димитров не е наясно, че България работи усърдно над енергийната ефективност, като само в последния месец бе обявено, че голяма част от парите, които ще получи държавата като компенсация за затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй от ЕС ще бъдат вложени в тази цел. В проекта на енергийната стратегия на България до 2020г., публикуван на уеб-страницата на правителството е заложена глава по темата.

3. Проектът стартира, без да е ясно дали това ще се отрази по някакъв начин върху цената на тока.

В същия, посочен по-горе проект, се споменава: „Делът на горивната компонента в себестойността на произведената електроенергия при АЕЦ е около 18%. При въглищните централи тази компонента е около 35%, а при газовите е около 60%, поради което промените в цените на ядреното гориво имат релативно по-незначителен ефект върху цената на произведената електрическа енергия от АЕЦ.” Това е всеизвестен факт в целия свят.

4. АЕЦ „Белене” не е необходима за вътрешното потребление, а няма осигурен пазар; и може да се окаже по-изгодно изграждането на още два реактора в АЕЦ „Козлодуй”.

Две противоречащи си твърдения: ако няма осигурен пазар за „Белене”, то няма да има и за нови реактори в „Козлодуй”. Фактите сочат, че увеличението на дяла на ядрената енергетика у нас ще допринесе към енергийната сигурност на страната ни и ще подпомогне намаляването на вредните емисии. Ако има свръх-производство на електроенергия, съседните на нас пазари със сигурност ще имат интерес към внос от България.

5. Няма къде да се съхранява ядреният отпадък.

Отново г-н Димитров показва, че не си е научил урока по ядрена енергетика, защото иначе щеше да знае, че ядрени отпадъци има само след дълго използване в реакторите, след което могат да се съхраняват в басейн, пълен с борна киселина, за около 5 години. В последствие има възможността да се преместят в „бетонени кофчези” и да се съхраняват там.

Социолозите посочват, че близо 70% от обществото е съгласно със строителството на АЕЦ Белене. Позитивните аспекти надвиват негативите и това е една от главните причини за оптимизъм.

Странното е, че опозицията подкрепя проекта на ГЕРБ. Дали това няма да създаде проблеми за малцинственото правителство на Бойко Борисов, ще се разбере идните месеци. Интересно е дали партиините идеали ще заемат предимство над обществените интереси и Сините ще прекратят парламентарната подкрепа на управлението.

Благодаря на dnes.bg за синтезацията на аргументите на Мартин Димитров и за предоставянето на социологическите данни. Документът “Проект на Енергийна Стратегия на България до 2020г.” може да бъде намерен на страницата на министерството в интернет http://www.mi.government.bg/.

Заемът за АЕЦ “Белене” от Русия

На 16 февруари АЕЦ „Белене” отново бе в центъра на вниманието на Българските медии. Новината този път е, че шефът на Росатом Сергей Кириенко ще пристигне в България този петък с предложение за заем от 2 млрд. евро за новата ни атомна централа. Интересът на Русия към строежа на централата не е новина, но изненадващото е колко много Руската държава е готова да подпомогне страната ни в този проект.

Без съмнение АЕЦ „Белене” е един много важен проект за енергийната сигурност на България. Общо известно е, че предишното правителство бе против Русия да участва във финансирането му. Но, въпреки факта, че правителството на ГЕРБ се колебаеше дали да подпомага продължаването на строежът, те са готови да го направят ако се намерят инвеститори.

В сегашната финансова криза, която още не е отминала напълно в България, не бива да се очудваме, че банките не желаят да отпускат заеми за толкова високорисков проект като една атомна електроцентрала. След отдръпването на немските компании, които имаха интерес да влагат инвестиции, настана критично положение и строежът бе под заплаха. От Русия са готови да помогнат на България в този аспект.

Заемът, който ще бъде предложен ще позволи строителството да продължи още две години, докато се намери друг инвеститор. Очакванията са Русатом да получи 20-30% от дружеството за да бъде върнат този заем. Това не бива да ни изненадва, защото държавата иска да намали драстично участието си в проекта – според данните за миналата година, то е вложило близо 2 млрд. лева в него. Отдръпването й от финансирането на АЕЦ „Белене” би освободило пари за други проекти с държавно участие или дори за социални цели.

Финансовият министър Симеон Дянков е известен в България като човекът, който гони всички, които са държавни длъжници, за да може да балансира бюджета. В тази атмосфера, намаляването на инвестициите в проекта „Белене” е добре посрещната новина и ще олекоти стремежът на министър Дянков постоянно и отвсякъде да търси средства за държавата.

Дали този заем може да изиграе лоша шега на България е въпросът, над който трябва да се замисли Министърът на Икономиката, Енергетиката и Туризма Трайчо Трайков. Възможността той да приеме условията за заема са големи, но трябва да има правдоподобни намерения да се намери нов инвеститор. Влагането на пари взети на заем е много опасно ако вероятностите за бъдещото развитие на проекта са лоши.

Можем да сме сигурни, че няколко неща ще станат ясни след идването на г-н Кириенко в петък. Първо, ще разберем до колко вярва правителството в проекта АЕЦ „Белене”. Ако заемът бъде приет, това ще значи, че то застава сериозно зад него. Второ, с течение на обстоятелствата ще разберем колко е тежал проектът на държавния бюджет. Министър Дянков би направил услуга на обществото ако обясни колко обществени пари биха се спестили при намалено участие на държавата в проекта. И трето, ще видим до колко България ще стане посредник между Русия и Европейския Съюз. Стъпването на Руски компании (също и при евентуалното появяване на още Руски инвеститори) на Европейския пазар ще е голяма крачка за държава извън ЕС.

Отново забелязваме, че прожекторите светят върху стратегията на България в икономическо-енергиен план. Един толкова важен за страната ни проект като АЕЦ „Белене” не бива да става повод за кавга между държавните институции или между България и страните членки на ЕС. Надеждата остава въпросът за новата ни атомна централа да не бъде прекалено политизиран.

Печелим ли Доверието на Европейския Съюз?

Когато партия Граждани за Европейското Развитие на България (ГЕРБ) спечели изборите през м. юли миналата година един от въпросите, който вълнуваше всички бе: „какво ще направи това правителство за да бъдат пуснати парите от Европейския Съюз?” Едва седем месеца по-късно вече се вижда раздвижване по този въпрос. На 11 февруари, Европейската Комисия даде положителна оценка на правителството ни и пусна парите по две оперативни програми – „Административен капацитет” и „Околна среда”. В предишните два дена бе обявено, че ще бъдат пуснати и финансите по програмите „Конкурентноспособност”, „Транспорт”, „Регионално развитие” и „Техническа помощ”. Защо ЕК изведнъж има толкова доверие към България?

Отговорът на този въпрос се крие зад главните действия на Премиера Бойко Борисов. Като бивш главен секретар на МВР две от очакванията към правителството му бяха той да се захване сериозно с корупцията и организираната престъпност. Министърът на Вътрешните Работи Цветан Цветанов изглежда е взел тези очаквания и обещания насериозно. Това е ясно след трите операции срещо големи престъпни групи в последните месеци (операции „Наглите”, „Наглите-2” и „Октопод”). Това са сериозни новини в нашето общество, което е свикнало да чува за престъпления (главно убийства) в центъра на столицата, които никога не стигат до заловяване на похитителите и случаите се забравят.

Факт е, че правителството на Бойко Борисов взима тези въпроси много насериозно. В статия във в. Дневник на 11 февруари, самият Премиер заяви за борбата с организираната престъпност: „война е”. До сега никой не бе използвал думата ‘война’ по този начин в българското общество. Явно правителството е обявило бойна готовност срещу всеки, който се опита да се измъкне и да действа извън закона – нещо което бе нормата, а не изключението в годините на прехода.

Резултатите са налице – освен парите по оперативните програми от ЕС, забелязваме, че имиджът на страната ни се повдига. От гледната точка на запада, най-големите проблеми в България (и Румъния) са тези с организираната престъпност и корупцията. В сравнение с предишните правителства, които бездействаха по тези въпроси, операциите и успехите в последните месеци са много голям прогрес към развитието на едно свободно гражданско общество на балканите.

Но всяко нещо си има край и правителството на Бойко Борисов трябва да внимава да не изпусне тази стратегия извън конторл. Ако има виновни, те трябва да бъдат заловени и осъдени. Това, което не бива да се случва е да се преувеличават малките провинения за да се създава видимост на дейност. Ако това се случи, обществото ще се обърне срещу правителството и наистина ще настане война.

Опитът на Русия за Продоволствена Независимост

Сигурността на доставки на хранителни стоки е важен въпрос за всяка страна и, когато сте начело на държава разпростираща се на 170 млн кв км и обитавана от 140 млн души трябва да сте сигурни, че има достатъчно храна за всички. Президент Димитри Медведев се опитва да направи точно това с подписването на указ за продоволствената независимост на Русия на 1 февруари 2010г.

Указът е част от Националната Стратегия за Сигурност на Руската Федерация до 2020г. Целта й е: да гарантира доставките на хранителни стоки, да развие селското стопанство и да създаде механизми за бързо реагиране при вътрешни и външни заплахи на пазара. Много благородна инициатива за държава, където 10% от населението вече е ангажирано в аграрния сектор.

Като цяло, документът поставя цели за родно производство на месни, рибни и други продукти. Следните прагови стойности ще бъдат използвани и за преценка на нивото на сигурност на хранителния пазар: не по-малко от 95% за жито; не по-малко от 80% за захар; не по-малко от 80% за растително масло; не по-малко от 85% за месни продукти; не по-малко от 90% за мляко, не по-малко от 80% за рибни продукти; не по-малко от 95% за картофи; и не по-малко от 85% за готварска сол. По този начин, Русия ще стане почти напълно независима от внос на тези стоки.

Президентът Медведев също така изказа виждането, че с тези развития Русия ще може да подържа не само вътрешния си пазар, а и да предоставя тези стоки и на съседните държави. Кои са тези държави, той не споменава, но можем да кажем, че става въпрос главно за републиките в централна Азия, защото в Европейския Съюз има постоянна свръхпроизводителност на хранителни продукти, а Китай вече е независима в тази област. Това оставя съседките на Русия по южната й граница.

Въпреки всичко, този опит на Руската Федерация да стане един от най-големите производители на хранителни стоки е възхитителен. По време на Съветския Съюз, акцентът падаше главно върху индустриална продукция, но от 1990г. до сега този отрасъл е в критична ситуация. Новият фокус върху развитието на селското стопанство показва две неща.

Първо, Русия играе силните си карти като се опитва да постигне независимост от вносни стоки и чужда продукция. От една гледна точка, това прилича на Съветската мечта за икономическа независимост в индустрията, но целта е различна: осигуряването на продоволствена независимост на населението, вместо спечелването на идеологическа битка с капитализма.

Второ, Русиа може да срещне няколко проблема с този план. Инвестициите в първичния отрасъл ще накара много хора да се преместят в места подходящи за селско стопанство и ще насърчава производството на хранителни стоки. Както бе посочено по-горе, 10% от населението вече са заети с тази цел и ако този отрасъл се уголеми може да се стигне до сврърпродуктивност. Този проблем може да доведе до загубата на много държавни пари, както се случва в ЕС, където Съюза подкрепя фермерите с директни помощи. Също така, акцентирането на първичния отрасъл е типично за пред-индустриализирани държави, нещо което не може да се каже за Русия.

Като цяло, планът Руската Федерация да стане независима и да осигори някои от съседките си, е амбициозен. Дали това ще доведе до реална сигурност или изолация от световния пазар е големият въпрос. Но, фактите сочат, че до 10 години ще има нов голям играч на хранителния пазар.

Случаят “Кремиковци”

На 2 февруари тази година стана ясно, че „Кремиковци” е пред разпродажба на активите си, след като Софийския градски съд не допусна оздравителния план на компанията да бъде разглеждан от кредиторите. Отново в центъра на събитието е финансовият министър, Симеон Дянков, който прояви несъгласие с това да се разсрочат публичните държавни вземания, което е едно от задължителните условия по плана. Този факт означава, че предприятието ще бъде обявено в несъстоятелност да изплати дълговете си, в резултат на което имуществото му ще бъде осребрено и всички работници ще бъдат освободени. Но, това е само част от цялата картина. Главният въпрос тук е: заслужава ли си „Кремиковци” да бъде спасен? Фактите показват следното:

Първо, активите на дръжеството при разпродажба са оценени на 662 милиона лева, срещу които стоят дългове от 1.84 милиарда лева. Също така се води дело срещу комбината за още 698 млн. лева държавна помощ. Тези цифри показват финансовата ситуация на предприятието. Погледнато от тази страна, то изглежда неспасяемо.

Второ, трябва да се вземе предвид значението на „Кремиковци” за българската икономика. То допринася цели 2% от БВП, над 10% от износа ни към ЕС и над 30% от товарните превози на БДЖ. Също така, пристанищата в Бургас и Лом зависят почти изцяло от товаропотока създаден от предприятието. Тези цифри до някъде балансират картината, но също така подтикват към заключението, че комбината не заслужава да бъде спасен. Нека не забравяме, че от декември 2008г. работата в комбината е практически спряна. Щом дружествата, които зависят от „Кремиковци” са успяли да живеят без него за цялата 2009г., то цифрите посочени по-горе губят значение.

Трето, комбинатът „Кремиковци” в софийското поле е един от най-замърсителните в страната. Заради надвишаването на замърсителните норми продължително са били налагани глоби, които също допринасят към дълга на предприятието. Въпреки това, през 2005г. е представена амбициозна програма за решаване на проблемите свързани с околната среда. Тази инвестиционна програма е с валидност до 2012г., но поради лошото финансово състояние е спряна заедно с всички други действия. Този опит за модернизация би могъл да подпомогне конкурентноспособноста на „Кремиковци” и би довело до намаляването на вредните емисии в столицата. Общественото мнение по този въпрос обаче, клони към предпочитанията на софиянци комбинатът да не работи изобщо, вместо да работи по-чисто от преди.

За последно остава да разберем какъв ще е резултатът от окончателното затваряне на „Кремиковци”. От една страна, националната електрическа компания ще отбележи спад с 18%, което е дялът на комбината в консумация на електричество. Държавата ни ще загуби съществени суми от митническите операции на дружеството. БДЖ и други зависими дружества ще се намерят в много лоша ситуация, поради загуба на голям бизнес партньор. В същото време, консумацията на природен газ ще спадне, което ще подпомогне зависимостта на страната ни от вноски на синьото гориво. И един ефект, който вече забелязваме, е подобрението в качеството на въздуха на столицата ни.

Но, най-важно е да не забравяме близо 7000 служители, които ще станат безроботни, допринасяйки към печалната ситуация на трудовия пазар в България. Ако прибавим и служителите на близо 1000 български производители, които са доставчици и клиенти на „Кремиковци”, то картината става много песимистична.

Приносът на „Кремиковци” към българската икономика е значителен, но и дълговете му са съществени. Дали това се дължи на грешки в управлението или неспособността на комбината да се справя финансово не може да бъде обективно коментирано. Представените факти казват следното: ако се намери инвеститор, който е готов да помогне на дружеството да си стъпи на краката, той ще спаси значителен дял от българската икономика и цяла армия от потенцялно безработни хора. Но, софиянци ще трябва да живеят с по-мръсен въздух, дори и екологичната програма да бъде осъществена. Ако такъв инвеститор не се намери и правителството не подкрепи предприятието (което е по-вероятно), то безработицата у нас ще скочи, много от зависимите предприятия ще фалират, ще отчетем спад в икономиката на страната ни, и кредиторите, сред които и държавата, ще получат само малка част от парите си.

Фактите говорят за себе си. Вариантите имат своите плюсове и минуси. Резултатът от случая остава неясен.