Category Archives: In Bulgarian / На Български език

Мнения и статии написани на Български език.

Ядрената енергетика в България и АЕЦ Белене

Бележка: написах това преди да изригне спора за референдум по въпроса за АЕЦ “Белене” и се надявам информацията и анализа да не бъдат гледани в този контекст.

На 10 декември 2009г. министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев участва в конференция на тема  „Пасивни сгради в България”. Главната обсъждана тема е била финансирането на енергийната ефективност на сградите в България – един от най-големите проблеми на страната ни и приоритет на правителството. Министърът заяви: „Защо приоретизираме ядрена енергетика, ние сме готови да набухаме 10 млрд. евро в АЕЦ “Белене”, вместо да развиваме енергийна ефективност. Готови сме да инвестираме 1 млрд. евро в петролопровода Бургас – Александруполис, а това са всички магистрали на България” (цитиран от в. Дневник). Въпросът тук е, защо министър Плевнелиев сравнява ябълки с портокали, кагато те са напълно различни?

Петролопроводът „Бургас-Александрополис” найстина е на стойност 1 млрд. евро, колкото всички магистрали на България. В изграждането на АЕЦ „Белене” наистина ще бъдат вложени 10 млрд. евро. Това не означава, че трябва да се избира между тези проекти. Въпросът не е „да имаме сигурни доставки на петрол и електроенергия ИЛИ да се движим по магистрали”, а по-скоро „как да насочим инвестиции за развитието на двете цели”. Според проекта „Енергийна стратегия на България до 2020г.”, ядрената енергетика е много важна за развитието на Българската икономика и ще има позитивен ефект не само върху производството на екологично чиста енергия, а и върху проблема с безработицата, както и здравето на гражданите на страната. Изграждането на тези инфраструктурни проекти създава много работни места по време на строителството, когато централата се пусне в експлоатация, и за поддръжка. В сравнение с това, проекти като магистралите „Тракия” и „Хемус” създават краткотрайни работни места за продължението на изграждането на проекта, като дори ни се налага да внасяме експертна работна ръка за целта.

От думите на министър Плевнелиев можем да заключим, че правителството ни инвестира сериозно (и грешно?) в енергийната сигурност на България и в намаляването на вредните емисии. От страна на ядрената енергетика, АЕЦ „Белене” е проектът с най-голямо значение за тези цели. Ако погледнем и към другата ни атомна централа, АЕЦ „Козлодуй”, можем да стигнем до няколко заключения. Като начало, България разполага с много богат опит в развитието и експлоатацията на ядрена енергетика. Първите блокове в страната са пуснати в действие през 1974г., което ни дава 35 години опит в сектора. Също така разполагаме с голям и добре обучен човешки ресурс, който може да бъде използван при развитието на нови технологии. Този ресурс не бива да бъде забравян.

Също така, от гледна точка на енергийния сектор, пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй” генерират 35% от електричеството на България, с обща мощност 1906 мегавата. Останалите източници на електроенергия са въглища, които силно допринасят за замърсяването на околната среда, и ВЕЦ. При евентуално построяване на АЕЦ „Белене”, дялът на атомната енергетика у нас ще се удвои. Двата блока на новата централа ще имат мощност от 2120 мегавата или малко повече от тези в Козлодуй. В резултат на това ще може да се намали използването на въглища като енергиен източник и съответно да бъдат намалени вредните емисии. Това ще има позитивен ефект не само върху екологията, а и върху здравето на населението, което живее в силно замърсени райони (например гр. Перник или гр. Стара Загора).

Свързана с това е и гледната точка на отоплителния сектор. Тук можем да заявим, че ядрената енергетика у нас има потенциала да подпомогне децентрализацията в този сектор. За момента повечето българи предпочитат да използват централната отоплителна система, която се захранва главно от природен газ и въглища. Въпреки това забелязваме възход на технологии, чрез които можем да се отопляваме на електроенергия. Тези, които сменят източника си на отопление от централното парно към електрически отоплителни тела имат следните преимущества: 1) те могат да контролират използването на енергия по-лесно заради яснотата на консумация, която липсва при централизираното топлоснабдяване; 2) те не трябва да включват в сметките си т.н. „загуби”, които се заплащат от потребителите на топлофикациите; и 3) цената на ефективни електрически отоплителни тела на пазара у нас е ниска, докато старите радиатори и водни системи имат ясна нужда от скъпа поддръжка. Също тябва да добавим факта, че цената на електроенергията произведена от АЕЦ не се влияе толкова от цената на ядреното гориво, която е по-стабилна, от колкото тази на природния газ, която променя цените у нас на всеки 6 месеца. Атомните ни електроцентрали са най-икономичните ни производители на ток и това ясно ни показва, че отоплението от екологично-чиста и евтина електроенергия е бъдещият правилен избор.

Последно, от гледна точка на гео-политическите интереси на страната ни, АЕЦ „Белене” е интересен проект. Изпълнител на проекта е Руският „Атомстройекспорт”, докато трите енергийни компании в България (CEZ, Е.ON и EVN) са Европейски корпорации. Също така, според договора „Евратом”, който България подписа с влизането си в Европейския Съюз, имаме правото да поискаме помощ от другите страни членки за снабдяване и изхвърляне на ядрено гориво. По този договор страната ни е задължена да следва изискванията за сигурност на ЕС при проекта „Белене”, което гарантира екологичната сигурност и безопасност на ядрената централа. Но, отново става ясно, че България се намира между Русия и Европа – Руска компания строи новия АЕЦ, следвайки стандартите на ЕС, докато Европейски компании ще разпространяват генерираната енергия. Можем само да се надяваме, че страната ни няма да стане жертва на гео-политически интереси при евентуален конфликт.

Ако успеем да построим АЕЦ „Белене” и модернизираме електропреносната мрежа, ефектът ще е следният: България ще има сигурност при производството на енергия; вероятността от екологични катастрофи ще е ниска; цените на енергията ще бъдат лесно контролируеми; ще бъдат открити много нови работни места за ниско и високо квалифициран персонал. Последствията за околната среда при намаляване на използването на въглища са ясни, но това ще допринесе и за здравето на населението. Нека все пак не забравяме, че в битката с климатичните проблеми трябва да използваме не само промени в енергийния сектор, а и други, като подобряването на енергийната ефективност на сградите, което бе подчертано на конференцията, спомената по-горе. Но, ако вземем всички тези позитивни резултати в перспектива и ги съпоставим с построяването на магистрали, то трябва да кажем на министър Плевнелиев, че сравнението му за инвестициите е неточно.

Advertisements

Революция на енергийния пазар?

Енергетиката традиционно е един от защитените, затворени и строго контролирани икономически сектори в целия свят. Гражданите обикновенно не знаят, а и не се интересуват, откъде идва токът, който използват или топлината от централното парно. Важното за един човек е да може да си включи телевизора и да се възползва от непрекъснато електроснабдяване,  да може да oтоплява дома си през зимата. Никой не знае обаче, дали енергията, която използваме, идва от АЕЦ Козлодуй или от ТЕЦ Република. Също така, много българи все още ползват старата система от централното парно отопление, като знаят само коя Топло-Електрическа Централа (ТЕЦ) ги захранва – по чисто практически причини, без да се интересуват от алтернативи.

Само в моменти на национална криза излизат наяве интересни факти, които шокират масaта и посрамват правителството. Пример за това е газовата криза през м. Януари 2009г., когато става ясно, че България купува 100% от природния си газ от Русия и, че отоплителната ни система е почти напълно базирана на този природен газ. Естествен резултат от кризата е търсенето на алтернативни източници за доставки както на газ, така и на енергия. Проектът „енергийна стратегия 2009” описва ситуацията така: „Опитът, особено в последните години, доказва, че традиционната енергетика не е устойчива” и очертава стъпки за екологосъобразно развитие и намаляване на емисиите на парникови газове, което ще допринесе и за „ограничаване на общностната зависимост от вносни енегийни ресурси”.

Главните проекти, които са конкуренти за такъв тип развитие в енергийния сектор на България са вятърните генератори и слънчевите колектори. Досега има напредък при изграждането на ферми от вятърни генератори в североизточна България, на бреговете на Черно Море. Според данни от най-големия инвеститор в този сектор в България – Вестас, в края на 2008г. е имало 90 инсталирани вятърни генератора на територията на страната, с общ капацитет от 111.7 мегавата. Проектите за 2009г. включват още 114 инсталации с обща мощност 133.5 мегавата. За момента само един проект, финансиран от енергийната фирма EVN и състоящ се от 25 генератора, е замразен заради проблеми със стратегията „Натура 2000”. При такова развитие на пазара за възобновяеми енергийни източници в България можем да кажем, че страната ни активно се стреми към нисковъглеродна икономика.

Досега обаче не можем да кажем, че нивото на енергийната сигурност в България е високо. Застрашени сме от преустановявания на доставките на газ и това би довело до нови проблеми с отоплението на жилищните сгради. Защо тогава оставяме правителството ни да контролира тези въпроси до такава степен? Не можем ли ние, гражданите, да направим нещо, с което да подпомогнем собствената ни енергийна сигурност? Отговорът се крие в една ключова разлика между традиционните, централизирани енергийни инсталации и новите възобновяеми източници – размерът има значение. Докато досега се следва принципът, че гражданинът не се интересува, откъде идва енергията, и съответно местоположението на енергийно-генериращите централи бе много далеч от гъсто населените места, то сега се забелязва по-голям интерес към по-малки проекти, които могат да бъдат развити и в най-големите градове.

Много населени места в България се славят с прякора „бетонни лабиринти”. Това не са само столичните квартали „Младост” и „Люлин” (и подобни такива места в другите големи градове), но и курорти като „Слънчев Бряг”. На такива места не е желателно да се строят замърсителни електро- или топло-централи поради тяхното въздействие върху човешкото здраве, а и заради липсата на свободна площ. Но на тези места може да се намери голям потенциал за вятърни турбини и соларни генератори. Покривите на жилищните сгради са отлично пространство за подобни инсталации и могат да бъдат експлоатирани с цел енергийно генериране за съответните сгради. Ефектите са следните – за потребителите: по-евтина енергия и повече енергийна сигурност; за компаниите като Вестас, които развиват такива технологии: разширяване на пазара; за всички нас: намаляване на вредните емисии и замърсяването на околната среда. Докато досега енергопроизводството се осъществява далеч от гражданите, то новите технологии ни дават възможността да станем енергиино-независими от големите доставчици и да се застраховаме от големи кризи. В този процес на децентрализация на енерго-производството се крие потенциалната революция в енергийния сектор у нас.

Има много примери по света, където хората са се възползвали от подобни идеи. В Барселона, Испания, много от публичните сгради са инсталирали слънчеви панели на покривите си и генерират достатъчно енергия за собствената си консумация. Проф. Артурос Зеврос, президент на Европейския Съвет за Възобновяема Енергия (EREC), вижда една трансофрмация, където „всички нови сгради произвеждат толкова енергия, колкото консумират”. Това не е план за далечното бъдеще, а част от реалноста на съвременните енергийни стратегии на някои държави. Няма причини това да не стане и в България. Необходимата технология е налице и инвеститори като Вестас имат интерес в подобни проекти. Остава само държавата ни да предприеме легални мерки и да създаде инициатива за тази трансформация. За момента революцията е само потенциална.

Не бива да забравяме обаче, че държавата продължава да се придържа към консервативния модел от миналото. В такава атмосфера не можем да очакваме големи промени или инициативи. Но, както вече бе споменато, новите технологии имат нови характеристики, които променят и правилата. Инициатива за развитие може да бъде предприета на регионално и дори на общинско ниво. Питър Вис от Европейската Комисия потвърждава, че заради разликите в националните пазари, инфраструктурата ще бъде развита „в достъпни размери” и това може лесно да стане на „общинско ниво”. Ако свободният пазар у нас наистина съществува, то инициативите ще дойдат от регионите, където има потенциал за подобно развитие, а не от централното управление.

Обикновенно, когато говорим по енергийни въпроси, очакваме правителството да поеме инициативата. Потенциалната децентрализация на пазара обаче ни дава повече свобода за действие и иновация. С течение на времето ще се забележи тенденция да се развиваме в тази посока, главно заради нарастващия интерес към борбата с климатичните проблеми и материалните средства, които ще бъдат отпуснати за тази цел. Все пак, един от резултатите, посочен по-горе, е свързан точно с намаляване на вредните емисии. Нови и съществуващи механизми могат да бъдат използвани за развитието на тази идея и оптимизирането на енергийния потенциал на регионите в България.

В крайна сметка, децентрализацията на енергийния сектор има много позитивни ефекти за всички, от гражданите до големите фирми и дори глобалната екология. Важното е, че за това развитие не ни е нужно да чакаме решения, както в случаите с АЕЦ Белене или газопроводите Южен Поток и Набуко. Не, тук можем да направим нещо на местно ниво, като граждани на една свободна общност, и нашите действия да имат многостранен позитивен ефект. Ако гражданите са съгласни, тези принципи и идеи скоро ще навлязат в енергийната политика на България. Потенциалът за революция е факт, трябва само да го актуализираме.

Дезертек: бъдещето на енергииния сектор в Европа?

Проектът „Дезертек” е нова идея за развитието на екологично-чисто производство на електричество. Главната цел е да се конструират големи станции за генериране на енергия от слънчевите лъчи в северна Африка и тя да бъде транспортирана към стария континент. Планът е, че това ще подпомогне разрешаването на Европейските енергийни проблеми в момента, в който петролът и газта са на изчерпване, но също така ще допринесе за борбата с климатичните промени. Европейският Парламент представя проекта така: „Идеята е Стария континент да се захранва с енергия от слънцето, добита в …. Сахара. Очакванията са проектът да захранва 15 процента от нуждите на Европа до 2050 година.” Погледнати по този начин, резултатите биха били много благоприятни, но за кого?

Според последните изследвания се очаква находищата на петрол в света да бъдат изчерпани до 2050г. Това ще има осезаем ефект върху икономиката на Европа и ще задълбочи проблемите с енергийната сигурност на континента. Ако искаме да предотвратим голяма катастрофа, трябва да започнем да развиваме алтернативи от сега. От тази гледна точка, проектът Дезертек е отлична идея. Ще използваме слънцето като възобновяем източник на енергия на места, където то грее постоянно, всеки ден, целогодишно. Слънчевата енергия няма вредни последици за околната среда и би подпомогнала местната икономика със създаване на работни места за хора от държавите, където ще се развие проекта. Това е гледната точка на европееца – проектът Дезертек си заслужава да бъде развит  и ще допринесе за решаването на проблемите на бъдещите поколения.

Европейският възглед за намаляване на вредните емисии е известен на всички. Държавите в Европа са индустриализирани страни, които генерират средно 13% от световното производство на въглероден двуокис. Намаляването на тези емисии са важни за всички, които биха искали да съхраним планетата и да спрем климатичните проблеми. За тези държави е ясно, че трябва да намалят вредните ефекти от промишлеността и да преобразят икономиката, базирана на замърсяване на околната среда, към екологично чиста. Много често това се нарича ‘смекчаване’, защото сме поставени пред свършен факт – съществуващите замърсители – и трябва да намалим, или смекчим, ефекта от тях. Тази представа, която повечето Европейци имат за борбата с климатичните проблеми, е погрешно наложена на останалия свят.

Глобалното затопляне е не само Европейски проблем и не бива да забряваме гледната точка на останалия свят. Държавите, в които ще се изгради Дезертек и ще бъде експлоатиран слънчевия ресурс, са развиващи се икономики, които произвеждат много по-малко вредни емисии от Европа. По думите на Кристофър Джоунс от Европейската Комисия, тази разлика е причината „ние да сме богати, а те – не”. Също така, докато на Запад се опитваме да смекчим проблема с иновация и намиране на алтернативи за намалянае на емисиите, то държавите в северна Африка се развиват и произвеждат все повече вредни газове всяка година. Индустрията и енергийното производство са най-големите замърсители в Европа, създавайки цели 52% от всички вредни емисии през 2006г. С течение на времето и развиващите се страни ще стигнат тези нива. Какво ще правим тогава?

Отговорът е, че не бива да позволяваме на тези страни да се развият по същия начин, както Европа по време на индустриалната революция от 19ти век. Съвременните нива на енергийно производство стават невъзможни за поддържане и допринасят за свръх-експлоатацията на естествените ресурси на планетата. Ако Африканските държави се развият по подобен начин, ситуацията ще стане неконтролируема и възможността за екологична катастрофа ще е голяма. Погрешна стратегия е да ги оставим да се развиват по неустойчив начин и, когато вече е прекалено късно, да смекчаваме ефектите. Превантивните мерки са ключа към адаптирането на тези държави към нови, устойчиви методи на производство от сега. И, докато за индустриализирания свят е прекалено късно , за развиващите се икономики това е правилният начин. Целта е те да се индустриализират чрез нови и екологично чисти технологии.

С наличността на всички тези идеи, като перспектива се връщаме към проекта Дезертек. Идеята си остава отлична – да конструираме соларни колектори в пустинните райони на северна Африка за производство на чиста ‘зелена’ енергия. Но тази енергия не бива да бъде насочена само към разрешаването на европейските енергийни проблеми, а и към адаптирането на местните икономики. Намаляването на вредните емисии в Европа е точно толкова важна цел, колкото и ‘зеленото’ развитие на северно-африканската промишленост. От тази гледна точка проектът Дезертек не бива да допринася за смекчаването на проблема в Европа, а за създаването на устойчиви методи на производство за бъдещето на Африка. Резултатът е печеливш за всички – по-малко вредни емисии от напредващите икономически сили и адаптирането им към борбата с климатичните промени. Дезертек е много важен проект за всички, но въпросът за Запада не бива да бъде „как да използваме тази идея за нас”, а по-скоро „как да помогнем на Африка да произвежда чиста енергия”. Това е бъдещето на енергийния сектор, но не за Европа.

Ще остане ли България на студено и тази зима?

Заплахата България да остане на студено отново тази зима е напълно реална. През м. януари 2009г.  доставките на газ от Русия към Балканите бяха спряни заради проблеми с транзитните държави, най-вече Украйна. С наближаването на зимата, всяка седмица в световната преса излизат заплахи от страна на Руската Федерация, че отново ще преустанови потока на природния газ по проводите към Украйна, и като резултат, към България. Готови ли сме да предотвратим повторение на събитията от изминалата зима?

Според група експерти, които се събраха да обсъждат въпроса за енергийната сигурност на Европа в Европейския Парламент пред комисията за промишленост, разследвания и енергетика, има известни причини да се притесняваме. Данните за миналата година показват, че резервите на газ са играли най-важна роля в това Западна Европа да не изпита същия ефект от кризата като Балканите. Но те отбелязват и големите пречки, довели до там, Германия и Италия да се справят без големи сривове в промишлеността или енергетиката, докато България, Румъния и Словакия останаха на студено.

Според г-н ван Бохемен от Международната Енергиина Агенция (IEA), липсата на инфраструктурни връзки между Запада и Изтока трябва да бъде поправена в най-скоро време. В момента газопроводите от Западна Европа стигат Унгария и спират. България разчита напълно на газ от Руската Федерация и артериите, които минават през Румъния, Молдова и Украйна. От тази гледна точка, можем да стигнем до заключението, че развитието на връзки между Балканите и Западна Европа трябва да стане приоритет и да привлича повече инвестиции, не само за да се намали риска от повторение на кризисното положение, но и за създаването на единен пазар за енергийни продукти в Европа, което е целта на т.н. Трети Законодателен Пакет на Европейската Комисия, приет на 19 Септември 2009г. Също така констатираме нуждата Българската газопроводна мрежа да бъде свързана с тази на Гърция и Турция, което е част от проекти като „Набуко” и „Бургас-Александрополис”. Тези две решения биха помогнали на България да има резервни варианти при период на криза и биха подпомогнали търговията на природен газ в целия Европейски Съюз.

Вече споменатите резерви на природен газ също са проблематичен фактор за идната зима. Според проф. Бетзуге от Университета в Кьолн, в сръвнение с резервите през м. април 2008г., тези по същото време през 2009г. са били много по-малко в ЕС като цяло. Ако се има  предвид, че финансовата криза е помогнала в този аспект, тъй като много предприятия са били с намален режим на производство даже преди проблемите със снабдяването, то този факт трябва да ни накара да се замислим какво би се случило при повторение на газовата криза при нормален ход на производствените предприятия? Конкретно в България ефектът може да не е много различен поради затварянето на „Кремиковци” АД тази година, което значително намали потреблението на природен газ в страната ни и възможността много от другите промишлени дейности да се извършват с използване на мазут като гориво. Факт е обаче, че централното ни отопление зависи напълно от природния газ, и ако има проблем с доставките – оставаме на студено.

Министър Трайчо Трайков периодично се изявява в медиите по тези въпроси като подчертава нуждата България да разнообрази доставките си на енергиини ресурси и да развива нови технологии за по-богат „енергиен микс”. Едно от най-критикуваните предприятия в България е ТЕЦ „Република” в гр. Перник, който е един от най-замърсителните в страната ни, защото използва въглища. Това го прави един от резервните ни варианти, защото няма нужда да бъде прекратена работата му в случай на спиране на доставките на газ. Въпросът е дали можем да продължим да замърсяваме околната среда и да вредим на здравето си, само защото страната ни е застрашена от газовата политика на Русия? Отговорът на този въпрос е ясен, но трябва да не забравяме, че в България промяната не идва лесно.

Тези, които не са били засегнати миналата зима трябва да знаят, че тази ще бъде критичната точка и ще покаже колко спешно трябва да се адресират проблемите. За България остава да работи не само за развитието на газопроводите „Набуко”, „Бургас-Александрополис” и „Южен Поток”, а да се цели към договори с други страни за доставки на природен газ и изграждането на нужната инфраструктура. За държавния контрол съобщението е ясно: държавните регулатори трябва да се намесват само в кризисни ситуации; през останалото време е най-добре да оставим пазара свободно да определя правилата на играта. В същото време България е напълно зависима от Русия, и не се възползва от структурите на Европейския Съюз за сътрудничество по енергийните въпроси. Това само усложнява нещата, защото докато всеки се чуди дали ще останем на студено тази зима, управлението умува гео-стратегическата позиция на страната ни, главен фактор от която е снабдяването ни с енергийни ресурси. Отделен въпрос е дали родният енергиен пазар е достатъчно свободен и конкурентноспособен, за да си позволи повече от един доставчик на природен газ.

България: демокрацията и еднопартиината система

България несъмнено е страна със свободни медии. Толкова свободни, че понякога на човек му е трудно да разбере какво се случва в държавата ни. Скандалите обикновено изместват всички останали новини, жълтата преса пише каквото иска, защото има кой да го чете, а изкуствено създадени ‘интересни’ събития засенчват истински важните обществени въпроси.

Много скоро след като Бойко Борисов стана министър-председател, се започна словесната битка между него и други хора от политическия елит на страната. Първи в списъка бяха бившият ни премиер Сергей Станишев и коалиционният му партньор Ахмед Доган. Никой не е очуден от тези нападки, които продължават и до сега, защото те съществуваха още преди изборите. Разликата е там, че докато в началото народът следеше ‘екшън-а’, сега той не е толкова интересен, дори скучен.

Но г-н Борисов не спря там – той започна медиен диалог с президента Георги Първанов и дори с лидера на ПП „Ред, Законност и Спреведливост” Яне Янев, който подкрепя правителството от влизането му във властта. Докато всички тези вербални нападения засягат въпроси от типа на държавния бюджет и финансовата криза до личните имоти на политиците и скандали като източването на банковата сметка на президентството, дали не пропускаме важните неща, които се случват в обществото и политиката? Дали новата медийна звезда на България – Бойко Борисов – не ни заблуждава?

България е страната, в която медиите много често се използват от политиците за отклоняване на вниманието на народа от важните теми във всекидневието. По време на правителството на НДСВ редовно в ефир се забелязваше появата на културния министър Божидар Абрашев, който бе медиен любимец заради забавната си натура. Впоследствие във фокус влезе лидерът на ПП „Атака” Волен Сидеров, който водеше активна медийна война срещу правителството на тройната коалиция. Въпреки, че не бе в управлението, скандалите около партията му и личните му произшествия бяха документирани и коментирани като национален скандал. Разглеждайки тези два случая, защо да не се запитаме какво сме пропуснали, докато сме били концентрирани върху тези личности? От какво ни е било отклонено вниманието?

Откакто стана премиер, Бойко Борисов води не само медийни битки, но и засилено разследване на политическия елит, за да разкрие корупционните практики на предишните правителства. Въпросът за имотите на Симеон Сакскобургготски отново навлиза в полезрението на народа, докато в центъра са „кражбите” на депутати от 40-тото Народно Събрание. Но при правителството на ПП „ГЕРБ” това бяха част от очакванията на народа и е нормално да виждаме действие по тях. По-притеснително е, че в момента малко хора следят развитието на важни аспекти като социалната политика (освен в рамките на дебата за бюджета), застоялите се енергийни въпроси и дори промените в кабинета след избора на новата кметица на София Йорданка Фандъкова и скорошното напускане на външния министър Румяна Желева към поста на Еврокомисар. Как ни накараха да забравим тези важни теми? Отговорът  можете да намерите в пресата – погледнете кой е поредният медиен събеседник на премиера Борисов и за какво се спори този път.

Също притеснително е, че в последните две правителства тези, които отклоняваха вниманието ни, бяха от опозициата или странични хора, от които не се очакваше много. Сега в средата на скандалите е замесен лидерът на правителството. Промяната има няколко причини. Първо, опозиция в България в момента няма. ПП „ГЕРБ” държи 116 от 240 депутата – достатъчно, за да движи правителството. Има подкрепата на „Синята Коалиция”, „РЗС” и дори на „Атака”, не защото са в коалиция с тях, а защото тези партии не харесват алтернативата да попаднат под един знаменател с БСП и ДПС. Второ, резултатът от партийното разпределение в парламента е ефективна, демократично избрана еднопартийна система с ясен лидер, който доминира съзнанието и всекидневието ни. За някои това е много добре – ако не сме доволни, знаем къде да се оплачем и кой е виновен. (до сега обаче, недоволни има, но оплаквания – не). За други България се движи към ясна диктатура.

Aко се анализира ситуацията, виждаме ясната липса на диктаторски елементи в правителството на „ГЕРБ”. Първо, демократичният процес, в който то бе избрано, дава право на народа да протестира. Учителските протести от 2007г. може да ни служат за пример за това как група хора искат гласовете им да бъдат чути от правителството. Все още не се е случила подобна манифестация на недоволство, но изборите бяха скоро. Второ, един ясен белег на диктатора е, че се опитва да контролира всеки аспект на обществения живот. Тези, които си спомнят живота преди 1989г., разбират този аспект по-добре от младите поколения. Но факт е, че сегашното правителство не прави подобни опити. Трето, също факт е, че „ГЕРБ” не държи мнозинство в парламента. Смята се, че политиците ни имат достатъчна представа от математика и тактическо мислене, за да знаят, че ако „ГЕРБ” прояви тоталитарни или диктаторски наклонности, то един вот на недоверие, подкрепен от всички партии, би довел до падането на правителството. Последно, за тези, които се питат защо трябва да се впускаме в известния ‘лов на вещици’, отговорът може да бъде намерен не само в изискванията на Европейската Комисия за борбата с корупцията, а и във всеки политически наръчник под главата „затвърдяване на властта”. Като една нова политическа сила без историята или затвърдения електорат на други партии, „ГЕРБ” и Бойко Борисов действат като по учебник с цел да докажат, че са достойни лидери.

В българските медии има навик да се дава приоритет на престъпления и сензационни политически битки. Затова някои важни въпроси остават на заден план в новините и, като резултат, в съзнанието на народа, защото ако не се знае, че нещо е станало, то може и да не съществува. Правителството на „ГЕРБ” е в първите си 6 месеца във властта и се ползва с подкрепата на голяма част от населението. Дали това ще остане така, ще разберем с времето. Надяваме се ‘екшън-ът’ да не ни заслепява към истинските политически теми и да се прекрати постоянното отклонение на вниманието на народа от важните въпроси в обществото ни.